Това което ми е в главата

Днес това, което ми е в главата е колко силно един човек или хора могат да се привържат към друг човек. Привързаността е не кратък процес, който отнема известно време. При някои хора този процес е по-кратък, а при други е много по-дълъг. Привързването става неусетно и спонтанно.
Ако примерно Емил излиза често с Милена, то рано или късно един от двамата ще се привърже толкова много към другия, че липсата на дадения човек ще причини психически дискомфорт. Тогава човекът може да си помисли, че е вклюбен или, че просто е силно привързан към другия човек.
Липсата на някого е налице, тогава, когато персонажите са далеч един от другиго. Тогава силно се изразява привързаността, или обичта към лицето. Интересното в случая е, че при някои хора, които са привързани, се наблюдават неблагоприятни последици: депресия, страх, раздразнителност, разконцентрираност и други неблагоприятни фактори, дори по някой път се стигат и до физически последици, като сърцебиене, високо кръвно.




------------------------------------------------------------------------------------
Това, което ми е в главата днес е колко уязвим може да бъде човешкото тяло, като става дума за микроорганизми. Точно така, тези толкова малки неща, които са невидими за нашето око. Чудя се колко ли много от тях живеят по моето тяло в момента? Как са попаднали там и колко време ще стоят? Отговор на тези въпроси може би ще ми даде времето, което само по себе си не бърза за никъде.
Времето минава, а микроорганизмите се развиват по телата ни, без дори да ги забелязваме или усещаме. Внезапно зачервяване по кожата, малка пъпчица- това дали е случайно или е причинено от малък натрапник, които се е хванал здраво върху мен и не иска да ме пусне?
Едно такова малко нещо може да създаде доста проблеми, които изискват наистина много време, за да се решат, а на човешкото тяло му трябва такова, за да се възстанови и защити от натрапниците.