Колкото повече се приближавах до белите неща, толкова по-красиви изглеждаха те. Те някак си бяха... леки. След като се приближих се опитах да ги докосна, но осетих колко леки са те. Те бяха леки, като въздух. Започнах да обикалям около тях, а те потръпваха леко и се размърдваха, всякаш ме поздравяваха. Реейки се сред тях забелязах една пролука, надолу, а пред тази пролука се виждаше зеленина, но зеленината беше необичайна, защото тя се движеше!
Веднага се насочих надолу и попаднах сред красиви, високи, леко поклащайки се неща. Гледах ги в захлас, защото не бях виждал такова нещо до сега. Мислех си какво ли правят тези неща тук? Защо стоят само на едно място? Забелязах, че навсякъде около мен тези зелени неща са напълно нееднакви. По всичко си личеше, че всяко едно от тях съществуваше само по себе си, но в същото време те бяха така еднакви... Издаваха странни звуци помежду си. Не бях чувал толкова прекрасен звук преди. Издаваха си звуци помежду си, но аз не ги разбирах, но знаех едно нещо, че те са живи същества, че те са интелигентни, че те мислят и разсъждават. Остана само да науча езикът им, за да мога да разговарям с тях и да ги разбирам какво си говорят.
Реших да остана и да ги послушам, за да мога да се науча и аз на този прекрасен техен звук или по-скоро език! Стоях и слушах как те разговаряха. Всеки един звук беше различен от другите, всяко едно тяхно движение бе различно от останалите и то не се повтаряше, а зелените неща бавно, бавно се променяха- те ставаха по-големи и по-зелени, но това, което забелязах след време бе, че имаше множество други живи същества Някои от тях се рееха сред зелените неща, други пълзяха по тях, трети се катераха по тях. Забелязах, че съм попаднал на едно място с изключително много живот, който живот живее в хармония и разбирателство.
Тъй като бяха толкова много неща, реших да ги наричам някак си, за да мога по-лесно да се ориентирам. По всичко личеше, че ще остана тук известно време...
