Звезди, галактики, мъглявини се реят пред очите ми, а аз се движа с изключително голяма скорост и всичко около мен се ражда, живее и умира, след това пак се ражда, живее и умира. Това е един неспирен цикъл, който винаги е бил, е, и ще бъде. Живот преди живота, живот след живота. Вселената е пълна с живот. Навсякъде около мен.
Пред мен не след дълго се показва едно малко петънце, което едвам, едвам блещука на хоризонта. С всеки изминал момент то ставаше все по-голямо и по-голямо. Това петънце не беше като другите, то блещукаше по различен начин. Трептенето, което имаше то го нямаше другаде наоколо. Като наблюдавах петънцето, то всякаш ми говореше и шептеше, излъчваше топлина, спокойствие, утеха. Това петънце бе изпълнено с живот!
Момент след това аз бях пред него, синьо-зелена картина се разкри пред очите ми. От високо можех да видя белите странни неща, които се движат по повърхността й. Чудех се: "Какви ли са те?". Реших да слезна и да проверя...
